България каза „не“ на рамката за преговорите на Република Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз. И македонистката ярост се изля върху българите и страната ни, пише dnes.bg
България обясни, че основният аргумент за отказа е неспазването от страна на РСМ на договора за приятелство, подписан на 1 август 2017 г. Затова България настоява за приемане на пътна карта за изпълнение на договора.
Освен това изисква отказ от претенции за някакво „македонско малцинство“ на територията на Република България, както и езикът, на който Скопие подписва документи, да бъде посочван като официалния език на РСМ /както е формулировката от 1999 г. и 2017 г./.
България досега винаги е помагала на РСМ в нейната почти 30-годишна история. Тя първа в света призна независима Македония. Президентът Желю Желев има заслуга за това Русия да признае Македония, лично убеждавайки руския президент Борис Елцин да подпише указа за признаването. България подари танкове на младата държава.
България помагаше на Македония по време на наложеното й от Гърция ембарго. България вложи огромна енергия по време на председателството си на ЕС през 2018 г., за да изведе на преден план разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани, включително РС Македония. И още, и още, и още… И най-важното – България винаги се е отнасяла към Македония с обич, независимо как ще я наречем – майчина, бащина, братска.
И какво получаваше през цялото време България от страна на РС Македония? Лъжи и обиди, високомерие и лицемерие.
Оказа се, че РС Македония е депозирала в ООН английски текст на договора с България, в който вместо „обща история“ пише „споделена история“. Това съобщи неотдавна външният ни министър Екатерина Захариева в тв интервю.
Захариева също така многократно обясни какви усилия е положило официално Скопие, за да изкриви българската позиция за неприемане на преговорната рамка на РСМ с ЕС. България изобщо не пречи на когото и да е да самоопределя себе си и езика си по какъвто и да е начин, но не може да се съгласи някой да гради някаква своя идентичност на основата на антибългаризъм.
А в Скопие се оказа на практика, че не се подбират много-много средствата и думите за очерняне на България. Обидите достигнаха „висоти“, като дори високопоставен човек като шефът на Надзорния съвет на държавната Македонска информационна агенция (МИА) Зоран Иванов например си позволи да нарече външния министър на България „фригидна кучка“.
А да не говорим за определенията за българите, давани къде ли не в съседната ни държава. Проф. Кирил Топалов цитира например „как започва урокът за България за малките деца в Македония. До 50-те години бяхме българи, след 50-те приеха сръбското – бугари, което звучи грубо, обидно. Дословно ще ви цитирам първото изречение: „Бугарите са номадско племе, занимавало се с грабителство, а по произход са турци, татари, монголи. Още в първото изречение има шест негативни думи. Номади – т.е. скитници. Грабители – т.е. бандити. Племе, а не народ. Турци, татари, монголи…. Шест негативни думи. С тези шест негативни думи растат децата в Македония от 75 години“, каза Топалов наскоро.
Шест поколения в Република Северна Македония учат по такива учебници. До Втората световна война са учили, че са сърби. В състава на Югославия – че са македонци. Единственото, което не се променя през десетилетията, е тезата, че основният враг на Скопие на Балканите е България.
Внушава се, че България е звяр, който е настръхнал срещу РС Македония.
Сега вече България настоява да бъде обуздан езикът на омразата, ширещ се в съседната ни страна.
За България в РС Македония се говори и с изключително високомерие, което не е ясно откъде идва дори само предвид факта, че РС Македония иска да влезе в ЕС, а не България, която вече отдавна е член. Може би все още действа старият югославски рефлекс, защото в Югославия по онова време, когато все още такава държава съществуваше, гледаха много „отвисоко“ на всичко българско и на българите.
Да добавим и лицемерното отношение от страна на РС Македония, демонстрирано дори на най-високо равнище. Как така премиерът Зоран Заев говори едно в интервю за българска медия, а само миг по-късно говори у дома си точно обратните неща. Така се дава тон.
Вярно е, че РС Македония се базира върху македонизма, който да припомним тръгва като идея от Сърбия и по-специално от сръбския деец и общественик Стоян Новакович, още когато е посланик в Цариград. А тази идея може да съществува само въз основа на антибългаризма. Въпреки всичките абсурди като този, че се опитват да твърдят, че Самуил бил македонски цар, но не се обяснява защо византийският император Василий, ослепил неговите войници, е наричан Българоубиец /от византийските хронисти в края на 12 и началото на 13 век/ .
За съжаление идеята за изграждане на нация на основата на омраза срещу България все още е държавна политика в РС Македония.
И какво би станало, ако се допусне този яростен антибългаризъм, демонстриран от РС Македония, да влезе в ЕС? Бедна ни е фантазията тогава как ще бъдат оплювани българите и България под път и над път. А Скопие ще се опитва да налага навсякъде македонизма и антибългаризма си.
Както обаче подчерта наскоро вицепремиерът Красимир Каракачанов,българският народ няма да приеме никакъв компромис нито с историческите факти и с общата история на България и Македония до 1944 година, нито с кръвта на над 200 000 души, загинали не като окупатори, а за свободата на своите братя в Македония.
България сега просто трябва да устои и да устиска.
